Петиция за Римския път Боженци – Източник
Римски път Боженци – Източник

Петиция

18.04 е международният ден за опазване на недвижимото културно наследство. Умишлено изчакахме, за да стартираме точно днес петиция за обявяването на Римския път Боженци – Източник за недвижима културна ценност като очакваме тя да бъде подкрепена от заинтересовани лица и институции, включително културни, обществени и административни органи.

Подкрепете петицията и опазването на недвижимото културно наследство тук!

Римският път Боженци – Източник

Като граждани на България, искаме културно-историческото наследство на страната ни да се познава, популяризира и опазва, в съответствие със законовата база на Република България и в частност със Закона за културното наследство. Затова призоваваме компетентните лица, в това число Министъра на Културата, Директора на Националния институт за недвижимо културно наследство и Областния Управител на административна област с център град Габрово да инициират обявяването на Римския път Боженци – Източник за недвижима културна ценност в спешен порядък.

Римските пътища в Габровско

Римският път между Боженци и Източник, и другите подобни пътища в региона са част от системата пътища около главния път Никополис ад Иструм – крепост Дискодуратере – Августа Траяна, който преминава Стара планина по две трасета: едното при Шипченския проход, а другото – през Тревненския проход (Аврамов 19141, 19292). Това означава, че в Габровско е съществувала цялостна пътна мрежа, част от която е „Римският път” между селата Боженци и Източник.

Tракийски могили и находки

Проучванията върху пътищата и останалите обекти по техните трасета – като крепостите Градище край Габрово, Градът край село Иглика, Градът и Боруна край Дряновския манастир и други, и светилищата като тези при Сечен камък и Елова могила – сочат, че пътищата са по-стари от римското време. Доказателства за това са намерените находки от керамика, оръдия на труда и предмети на бита, както и тракийските могили, които до преди около сто и петдесет години играят основна роля за ориентирането (Аврамов 19141, 19292) (Бараков 20153). Този факт е красноречив по отношение на още по-голямото значение на опазването на римските пътища в общината и региона, както и на потенциала за по-нататъшното им проучване.

Вместо обобщение

Макар да е популярен като „Римски” път, хронологичният му хоризонт започва още преди 3. век (Бараков 20153) и стига до първата половина на 20. век. Това огромно историческо значение, в комбинация с потенциала за познавателен, рекреативен, пешеходен и велосипеден туризъм, ни карат да настояваме Римският път Боженци – Източник да бъде обявен за недвижима културна ценност във възможно най-спешен порядък.

__________________________________________

1 – Аврамов, В. – „Траяновият път от Карпатите през Дунав и Балкана за Пловдив“ (1914);

2 – Аврамов, В. – „Войната на България с Византия в 1190 г.“ (1929);

3 – Бараков, В. – „Градът във Второто българско царство. Раждане, типология и структура“ (2015);